Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2009 21:44 - Рилският манастир и чудесата на Иван Рилски
Автор: cudo Категория: Други   
Прочетен: 15574 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 11.07.2009 14:23


image
Тази година ще се навършат 1063 години от успението на  преп. Свети Иван Рилски Чудотворец, покровител на българския народ. Въпреки изминалите стотици години години, за свръхестествената сила на най-великия светец по земите ни се носят легенди и до днес. Мощите на светеца пустинник, близо десет века изправят на крака хроми, куци и сакати. Слепи проглеждат, глухи започват да чуват, недъгави изведнъж се изправят. Десетки жития свидетелстват за големите и преславни чудеса на на Свети Иван Рилски.
image
Първите свидетелства за тях са  описани от Георги Скилица, назначен от император Мануил I Комнин /1143-1180/ за управител на Средец  - сега София.
Самият Скилица е бил пред прага на смъртта. Но след като се измива със светена вода, с която са били обляни мощите на преподобния, напълно оздравява. Скоро образованият византиец става пряк свидетел на подобно изцерение и на своя покровител. През 1173 г. Мануил Комнин посещава Средец. По време на престоя му се появява болка в ръката и силен гърч, последван от сърдечен пристъп. Намазан е с клей от кандилото над гроба на светеца и се изправя на крака.
По време на разследването си Скилица попада на уникално житие, сътворено в народната памет. В него се разказва как в последния миг от живота на светеца /денят е 18 август 946 г./ при смъртния му одър се явява Св. Йоан Богослов, за да му съобщи, че заради богоугодния му подвиг Господ му е приготвил венец и го вика при себе си. Отнякъде прелита бяла пчела, влиза в устата му и отшелникът започва да “лети духом по въздуха като орел из горите, като златогърдест гълъб.
На всички ние  известно, че във фолклора бялата пчела е символ на добрия ангел-хранител. Духовните чеда оплакват своя наставник цели 40 дни, а тялото му благоухае и изглежда съвсем непроменено. Отецът сякаш е заспал. Поклонници откъде ли не се стичат, за да видят това свръхестествено явление.

image
През 1183 г. на цариградския престол се възкачва Андроник I Комнин. Унгарският крал Бела III по това време в съюз със сърби напада Византия и навлиза дълбоко в земите й. Завладява Белград, Ниш и София. Като знае за чудотворната сила на мощите, крал Бела ги открадва от Средец и ги занася в унгарския град Остригон, днешен Естергон. За тях чува и остригонският архиепископ. Отказал да повярва в мощта им и тутакси  -  "получил немота на езика”, разказват свидетели от онова време. Разбрал за причината, духовникът се освестил навреме. На лист хартия описва прегрешението си. Католикът коленичи пред ковчега на Свети Иван и на “часа му се развързва езикът”. Унгарският крал  обхванат от ужас и с велика почит, връща мощите в Средец.
Чудотворствата на светеца не отминават и император Михаил Комнин I. В края на ХII в. той лекува стари травми в минералните бани на София. Попада в църква, където са изложени мощите на Св. Иван наред с мощите на още десетина светци от балканските страни. Най-голяма сила обаче излъчват нетленните останки на пустинника. Комнин остава изумен от добитата в миг свръхенергия. Това го подтиква да се раздели с най-ценното, съпътствало победоносните му походи - военна икона с мощехранителница от 32-ма светци. Уникатът днес се намира в манастирската църква.
В новата българска столица Търново мощите на светеца престояват близо два века и половина. Съхраняват се в малка църквица под Трапезица. Когато башибозуците опожаряват храма, останките на преп. Иван пострадали най-много. Със застъпничеството на царица Мария, съпруга на великия самовластен емир Мурад, нетленностите потеглят към последният им пристан -  Светата рилска обител.

Пътешествието на монасите, пренасяли сакрала, се превръща в истинско изпитание. Братята се чудят как да преминат буйната и придошла река Росита, когато от ковчега се разнася благоуханен дим. Ароматът изпълва цялата околност. Монасите не усещат как преминават реката и стигат чак до подножието на Рила. Тук ги очакват техните събратя воглаве с игумена. Вместо да бъдат уморени от предългия поход, чернодрешковците започват да тичат със скъпоценния си товар “по-силно от бързите елени и от летежа на орлите, окрилени от бързоходната лекост на божествения дух”, пише Владимир Граматик в своята “Рилска повест” /1469/.
По времето на султан Махмуд през 1821 г. турски низами със свирепа чета от Дупница се настаняват в манастира, подочули за несметните богатства в него. Решили да изколят монасите и да плячкосат всичко. Докато отдъхват преди набега, им се явява духът на свети Иван и ги заплашва, че ще ги накаже страшно за пъкления им план. Сащисаните османлии набързо се изнизват и дори дават акъл на монасите да почитат своя покровител, докато са живи.
Легенда разказва, че приживе бъдещият светец е бил посечен от разбойници. Затова остава сакат с единия си крак.
Именно затова столетия след смъртта си пустинникът се явява като дпризрак с патерица.
През Балканската война Чудотворецът покровителства българските войници. Старец с бяла брада, с издигнат кръст и с патерица в ръка повежда често нашите войни напред, точно когато загубвали сили, смелост и кураж да отбраняват позициите си.
В по-нови времена хроникьори също описват случаи на изцеление. Книжнината се къта в манастирската библиотека. Там може да се прочете как свети Иван изцерява един болен от сърце /1938/, страдащи от дифтерит, менингит, туберкулоза, нервни разстройства /1939-1940/. С пръст от гроба на пустинника пък завинаги се сбогуват болни от рак на стомаха, от глухота, екземи.
image
По-ново време

“Няколко пъти засичах Ванга да застава пред чудотворната икона на Пресвета Богородица “Осеновица” и тази с мощите на 32-та светци, разположени в левия ъгъл на манастирската църква. Пророчицата знаеше откъде и как да се зарежда, тя “виждаше” най-силните енергийни места”, спомня сиуредникът на музея към Светата рилска обител Димитър Кръстев.
Служещата в храма - леля Мария разказа за последното чудо, на което е била свидетел:
   “Дядо от Силистра доведе в края на август внучето си, пет-шестгодишно русо хлапенце. Само то му останало, клетото. Родителите му загинали при катастрофа. Детето също било в колата при фаталния инцидент. Макар и потрошено, то оживяло, но останало инвалид. Водили го къде ли не. Домиля ми, като видях невръстния страдалец - не може да си стъпи на крачетата. Поставиха го пред мощите на свети Иван. Престоя безмълвно близо час. И изведнъж - о-оо, чудо! Момченцето започна да пристъпя, но залита. След това взе да щръпука леко-леко и о, боже Господи, проходи, милото” -  бърше сълзи в ръкава на престилката си леля Мария.

Историите от ново време са много, докоснете се до частица от тях.

  Шизофреник се сбогува с раздвоението на личността си, след като 40 дни заспива с ромона на река Друшлявица. Старица от Силиконовата долина, повалена от коксартроза, захвърли патерици край "провиралото", гроба на пустинника. Болен от левкемия се прибира в родния Нагазаки с чиста кръвна картина. Той пък е целунал стъклото, под което се пазят мощите на отшелника, и е кътал памучето по-добре от зениците на очите си. Калифорнийски пубер се сбогува с болния си вид. Родил се е с болестта на Даун. Азиатец от Сеул, обвързан с Буда, напира да влезе в християнското лоно. Кореец дал последните си спестявания, за да се докосне до обителта. Когато се прибрал у дома си, неговата жена ударила джакпота от лотарията.

Бившият банкер

Сякаш се намираш в чистилището. Когато дойдох за първи път в манастира, бях на жесток предел, нещо от рода на границата между небесните висини и ада", казва бившият банкер Майкъл Йънг от Ню Йорк. Профукал хиляди долари за психотерапевта си. Почти насила е тикнат зад решетките на психиатрична клиника. В една от ремисиите попада в Рилския манастир. Сънародниците му се настаняват в шикозни апартаменти. Той предпочита тясна манастирска килия независимо от мизерните условия в нея. Първата нощ не мигва. Разговаря си с вечно течащата вода - символ на живота, и с камъните, с които се бори стихията - неизбежните според него бариери в човешкото битие. Става преди изгрев слънце. Още преди "чернокапците" да са се отправили към сутрешната си молитва. Измива лицето си в седемте чешми. И сякаш проглежда за нов живот. "Носих със себе си касетофонче "Сони". Два часа записвах песента на тази омайна вълшебница. Когато се прибрах, 40 вечери заспивах под ромона й. На 41-вата сутрин се събудих напълно здрав.

Майкъл разказва, че дузина негови приятели направили презапис. После го тиражирали сред близки и познати.

Нов свят в очите на бивш вече олигофрен

13-годишният Алекзандър от Вашингтон е дамгосан от болестта на Даун. Според капацитетите - неизлечимо страдание, до гроб. Довеждат момчето до една от мощехранителниците, смятана за "тест за праведност". Тя е с наклон 45 градуса. Карат момчето да постави монета в горния й край. 10-те цента се залепват като с лепило. Стародавен божи знак, че човек няма грехове. След това го развежда из няколко потайни места. Връща го на сащисаните родители съвсем здраво и читаво. Доскорошното олигофренче изрича на чист български: "Благодаря ти, майко!" После се хвърля разплакано в обятията на тези, които са му дали живот.

Анонимно дарение пристига наскоро в манастира. Подозренията падат върху поклонник от Сеул. Кореецът споделил с един от монасите, че дал последните си спестявания, за да се докосне до българската светиня. Прибрал се гол като пушка, но още на аерогарата възлюбената му съпруга го награбила като в първа младост и се похвалила, че докато той харчел последните си пари, тя ударила джакпота.

"Чудеса тук стават всеки божи ден. Можем ли да ги запомним всичките. Свикнахме с тях, както с бобената чорбичка, която игуменът ни отпуска за всеки обяд", обясняват чистачки от близки села.

Основан през X в. (началото му е положено от свети Иван Рилски), многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван, Рилският манастир е придобил сегашния си облик към средата на миналото столетие. Той е най-голямата и най-почитаната българска обител.

 

Местоположение

 

Братството се намира на 120 км южно от София, сред ухайните иглолистни гори на  Рила.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите - 300 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула (1334 г.) и  сребърни куполи на главната църква.


Днес

Основан през X в. (началото му е положено от свети Иван Рилски), многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван, Рилският манастир е придобил сегашния си облик към средата на миналото столетие. Той е най-голямата и най-почитаната българска обител.
Братството се намира на 120 км южно от София, сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите - 300 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула (1334 г.) и  сребърни куполи на главната църква.

image




Тагове:   Рила,   чудо,


Гласувай:
5
0



1. анонимен - чудесен материал!
04.06.2009 01:14
браво!
цитирай
2. krasunata - Нистина е така
04.06.2009 09:42
Бих искал да те попитам - каква е причината да се оставят в прах и забвение от БПЦ толкова интересни за вярващите факти. Аз съм завършил Духовната семинария "Св. Иван Рилски" и сигурно по неговите молитви между 1992 - 1997 се запази учебното заведение от хилядите напористи опити на държавата и правителствата да ни отнемат и обезсмислят образованието. Докато бях семинарист нито един подобен разказ или свидетелство не ни е предадено. В това мога да се закълна.
Без подобни свидетелства и история на чудесата не би могла да оцелее вярата ни. Тя минава през опитността ни, през израстването ни като хора.
цитирай
3. cudo - Незнам
05.06.2009 17:28
Незнам как да ти отговоря, прави си, но ще ти отговоря с един цитат, че Българската православна църква не е такава, каквато би ни се искало да бъде - нека не успокояваме съвестта си с укори по адрес на Синода или енорийските ни свещеници. По-добре всеки да сложи ръка на сърцето и да признае - да, Църквата е такава, защото АЗ съм такъв. Сигурен съм, че от такова признание ще ни заболи. Но от болката до оздравяването е само крачка...
цитирай
4. pelikan4o - Спомням си един разказ на баба ми за ...
14.06.2009 02:45
Спомням си един разказ на баба ми за Рилската обител и пожара който я застрашавал, но една икона направила чудо и спасила манастира ...
и ето какво намерих за за тази история....

"През 1925г. огромен пожар избухнал над манастира.Силният вятър разнесъл пламъците на километри.Огънят напредвал към обителта опасно бързо.Нищо не помагало, нито вода, нито трудоваците, които дошли да гасят.Тогава монасите изнесли чудотворната икона Св. Богородица Осеновица в двора на манастира, и отслужили молебен.Неочаквано над обителта се събрали облаци, и се излял най- проливният дъжд, които хората били виждали в живота си.И потушил пожара."


http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=2591&tid=26460
цитирай
5. анонимен - Предложение
09.01.2010 00:30
Здравейте, бих желала да ви предложа да публикувате вашата прекрасна статия при нас, с цел да достигне до аудитория от целия свят!

С уважение:


Д-р Росица Колева
Главен редактор на
"Всемирното православие"
globalorhodoxy@gmail.com

www.globalorthodoxy.com
цитирай
6. анонимен - Предложение
09.01.2010 00:32
Бих желала да Ви поканя да поместите статията си при нас, с цел да достигне до аудитория от целия свят.

С уважение,


Д-р Росица Колева
Главен редактор на
"Всемирното православие"
globalorhodoxy@gmail.com

www.globalorthodoxy.com
цитирай
7. анонимен - kak e възможно
21.02.2010 23:56
Здр. и от мен,горно написаното от Г-на е пропито с много вяра и желание за повече вяра.Свидетелство подкрепено с вакти от историята който го правят да звучи като много правдоподобно и заедно с чудесата на изцеления в който без съмнание са станали звучи като истина.Казвам като истина защото лесно се вижда че е написано от човек с много слаби познания на Библията която е основата на нашата Христова вяра,с две думи прозират доста противоречия с четерите евангелия.едиственото ми обяснение е че този човек не е чел Новия завет което е срам и позор за Христеанин.Има много силна и ревностна вяра но като не отдава слава на Отца и Сина и светого Духа води в заблождение тези който ги мързи да прочета Библията.С което трупа гняв от Създатела на покровитела на Иван рилски.Молим Г-на да прочете Новия завет зада не обизда с децкото си държание Бога на Иван рилски,като се крие зад Иван рилсии така изкривява делото за което Светеца живя, и сигорно се обраща в гроба като си казва Аз на кого служех тцял живот,на кого отдавах слава, правете и вий така зада заслужите името Христианин, както и аз го заслужих.Защото аз така станах Хистианин като служех на Христос.Много вероятни мисли на светеца Иван рилски защото е знаел и изпълнявал Библията за разлика от някой самозабравилисе братая.с мир красимир:):):)
цитирай
8. анонимен - Истина
22.02.2010 00:02
Одобри не одобри това е.Ако скрие истината от Българите Господ Исус Христос Распнатия да го вразуми тези дни, Амин, в името на Отца и Сина и светия Дух Амин Амин Амин
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cudo
Категория: Хоби
Прочетен: 1077296
Постинги: 79
Коментари: 444
Гласове: 3459
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Любим линк
2. Наука, изкуство, хоби, бизнес Приятелската обич казва: "Ако някога се нуждаеш от нещо, аз ще съм тук"
3. Раннохристиянската базилика край село Лютиброд
4. Любим линк
5. muzika
6. Любим линк
7. Приказката не свършва дори и тогава, когато Героите спрат да Вярват в нея, защото има Надежда щом Сърцето все още Тупти!
8. Бързо, ефикасно и безопасно! Независимо дали Вашето Ранчо е 500кв/м или Хасиендата Ви е 20 кв/м, няма проблем, Джеронимо е насреща.
9. блогът на Мина
10. Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти.
11. По дрехите посрещат, а по визитката запомнят. Всеки ден средно се срещаме с четирима непознати. За някои от нас, тези срещи са голям шанс да намерям нови полезни контакти. При тези същите срещи, вече се е превърнало в ритуал обмяната на визитни картички.
12. Да спасим шест годишният републикански шапион по карате на България
13. Бизнесът ми носи 4 000 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
14. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска " /Притч.21:1/