Няма човек,  който да не е чувал за Шифърът на Леонардо, Селестинското пророчество, пророчеството на девата от Фатима и въобще интересът към подобни "тайни" и "загадки" никога не е стихвал. Но колцина знаят, че старата столица на България, крие тайна достойна за перото на Дан Браун?
От векове град Велико Търново е известен като “Българския Йерусалим”. Историците казват, че никъде другаде не е имало регистрирано такова струпване на свети реликви, донесени от различни кътчета на света. Учените разполагат с убедителни доказателства, че в старопрестолните храмове са били положени нетленните мощи на над десет светци. Още е известно, че в града е имало неръкотворна икона на св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър и, че за около век в Търново е било и парче от светия кръст, донесено от Йерусалим от равноапостолните императори Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г. И до ден днешен по светите места на Търново  се стичат хиляди богомолци с вярата, че тук стават чудеса.



Едно от най-загадъчните и до ден днешен проявление се е случило в началото на миналия век. Това събитие е станало в действащият тогава храм "Св. св. Елена и Константин".
В полумрака на храма, осветен единствено от вонещиците, възрастна жена от Велико Търново се молела, със сълзи на очи, вяра и раболепие пред пред иконата на Божията майка. Отдадена на молитвата жена се молела, може би часове. От очите на жената са се лели сълзи, разказват по-късно свидетели, сълзите, едри като гроздови зърна се ронели върху жълтата рогозка пред иконостаса. Тишината в храма била нарушавана единствено от стъпките на богомолците, който не обръщали внимание на сгушената пред иконата на Божата майка старица. Девата откликнала на молбите на жената и се случило чудо – Девата проговорила и прошепнала на молителката своето пророчество. Мигом жената побеляла и паднала в несвяст. Намерили я миряни и служещите в храма й се притекли на помощ. Жената и дума не промълвила пред тях са случилото се,  на следващият ден се отправила в София, новата столица за среща с тогавашният патриарх. Не се знае кога и как се е срещнала с тогавашният глава на Българската Православна Църква - Екзарх Йосиф I Български, но едно е ясно срещата се е състояла. Какво точно е казала Богородица на избраната християнка, в момента знаят само шепа хора. Нещо повече, точното съдържание на пророчеството се пази в строга тайна, обяснява административният секретар на Светия синод Владимир Петров. Достъп до нея имат само няколко митрополити. Правилата на църквата позволяват да се изнася информация само за знамения, на които са били свидетели повече хора. В секретната секция на Светия синод се съхраняват документи за чудеса, станали в цялата страна, включително и във В. Търново. Един от тях е описание на пророчество, което Света Богородица изрекла пред възрастната жена, до едно сбъднало се буквално, буква по буква - според посветените в откровението.
На нас ни остава само да гадаем  каква ли страшна тайна е изрекла Приснодевата и дали някога ще разберем?
Пророчеството или прозорливостта е един от благодатните дарове, дарени на светите люде, а те са лечителство, чудотворство. Белезите, които говорят за святост са сияние на лицето и предаване на освещание чрез допир.


История на храма

Църквата е изградена от Уста Кольо Фичето. Геният е успял изключително умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки. Храмът е трикорабен, а вътрешността й е светла и красива. При главния й вход от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се колони, които показват здравината и устойчивостта на сградата. По неповторим и изключително красив начин Кольо Фичето успява да изгради и обедини църквата и камбанарията. Той постига голям успех и в живописната монументална архитектура, съчетана с околната среда. И днес въпреки промяната на околната среда църквата не е изгубила от своето архитектурно значение.
Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Една от тях е на хаджи Минчо Хаджицачев. Тук е и паметникът на митрополит Панарет Рашев, дело на румънския скулптор Йон Джорджеско. На южната фасада по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи.



Местоположение

Църквата се намира в град Велико Търново, запад от църквата "Св. Спас" и е с 14 стъпала по-високо от нея, а от главната улица на 50 стъпала по-ниско. През XIX в. тя се включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Първите свидетелства за живот в града са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново - царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир "Света Троица", намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности.

Като -"Българския Eрусалим" е известен Асеновград,а не Велико Търново.

Интересно!

А не би ли могло това да бъде една слухова илюзия именно за поддържане на някакво загадъчно и чудотворно положение на светия синод и сие?

Браво!Благодарение на теб научих много интересни неща. Ще чакам с нетърпение за нова статия. А тези теории на конспирациата, едвали някой би си правил такъв труд, повярвайте. Най- малкото Синода ще има интерес от това.

Асеновград е известен като "Малкият Ерусалим"< а не като Българският - Българският Ерусалим е В.Търново :)

Нека да видиме от какво пророчество би изгубила съзнание една стара жена? Първо, за старият човек не са така страшни страховете на средния мирянин. Старите не са обвързани със света както в средната възраст, интересът им е за другия свят и свойто място там. Интересът към народ, родина е отстъпление от християнството. Ако една старица сега чуе от свише че след сто години България ще стане отново турска колония няма да припадне, макар че няма хич да й хареса, друго би било да чуе - до една година. Но ако чуе че след сто години ще е краят, и ще се спасят малцина, от пет милиона българи не повече пет хиляди, и то от всичките поколения, и то такива които Бог повика, нямащи никакво влиение върху това с молитвите си, би тръгнала да припада. А ако й се допълни че не тези които очаква да види спасени ще бъдат там, а невидимите тука, защото дългата и със сълзи молитва в пълната църква не е молитва във вътрешната стайчка, ще припадне. От друга страна митрополитите какво крият, гореспоменатото е почити църковно? Те се опасяват че намятането с расото е призив за подвиг и ако не се одаде, тихото отдръпване на Христос е къде по вероятно при тях от блъскащия се в света мирянин разчитащ само на божията милост.