Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2009 09:57 - Кукленския манастир лекува
Автор: cudo Категория: Хоби   
Прочетен: 28226 Коментари: 4 Гласове:
6



Кукленският манастир "Св. безсребърници Козма и Дамян" пази спомена за героите от "Козият рог". Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която по чудо не е била заличена от вълните на времето. Няма българин, който да не знае историята от "Козият рог", да не е гледал или поне чувал за филма със същото име. В Куклен и днес разказват историята за Караиван, за Караиваница и за дъщеря им - отмъстителката Мария, почти като легенда.

image

Козият рог
Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. Затова и била изнасилена. След гаврата на турците с нея тя полудява. Мъжът й Караиван я качва на магарето и я довежда да се лекува в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. В манастира умира и е погребана самата Мария. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да се спомине се изповядва и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря. Самата Мария свършва трагично своя живот, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала. Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, завършил така:
"Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!" всъщност това е и финалът на разказа "Козият рог".
Днес Кукленския манастир е едно откъснато място в безвремието, чиито единствен основен принцип е хармонията. Хармония с Господ и природа. тук я няма суматохата, която е типична около най-известните ни манастири, въпреки, че и "Св. Врачове" е  не е от най-малките и най безизвестните. Светинята е разположена  сред северните склонове на Родопският рид Чернатица, на около 2 километра югозападно над село Куклен.
Миряните го наричат и “Св. Врачове” - т.е. "Св. Лечители", но това му име идва не само заради лечебното аязмо. В манастира се отдава почит към светите Безсребърници Козма и Дамян, тези светци са широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си в началото на 16 век, манастира е свещено място за поклонение и упование на болните. Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности. Не едно и две са доказателствата за присъствието в особена сила на Божията благодат тук. Не са малко и  публикациите в местната преса породени от мълвата за чудесата ставали при това чудодейно място.
Целебна сила срещу психични заболявания

image

В притвора на едната от двете църкви в комплекса все ще забележите окови - някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода. и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук - до аязменият извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следният начин:
Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1-2. На следващият ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.
И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.   



За съжаление с пожара в манастира и неговото изгаряне през 1936 година е унищожен и целият архив, събиран през вековете. Аязмото
Лечебният извор се намира се на около 200 метра югоизточно от манастира. Това място също е свързано с интересна легенда. Според преданието дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала. Валията бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. След смъртта му по негово желание тялото му било погребано в манастирския двор.
Лечебната сила на манастира
Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде. Водата е особено лековита при нервни заболявания. Смята се, че голямата икона на св. Козма и Дамян е чудотворна.
Това отношение към лековитата сила на манастира, най-добре проличава от издялания върху каменна плоча ктиторски надпис в манастира:
 "Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, който идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира "Св. Безсребреници" в 1795 г. 1 септември".

История

Манастирът е основан през Второто българско царство. За него се споменава още през единадесети век, в документ за имотите на Бачковския манастир. Когато българските земи са завзети от османската войска, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараствала. Дотолкова, че и турските власти пазели манастира, и пращали в него да се лекуват и техните семейства. Той е бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало.

image

През 1657г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към "Св. св. Козма и Дамян". През 17 в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии.
Днес той разполага с две църкви - едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена "Св. Благовещение" и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки, както и голямо аязмо недалеч. Църквата "Св. св. Козма и Дамян" представлява 22м. дълга и 8м. широка кръстовидна безкуполна постройка.
Съборната църква в най-старата си част - наоса е еднокорабна с плитки певници. Пространството е покрито с голям сляп купол, стъпващ върху висящи островърхи арки. Островърхи са и нишите от запад, в които се вписват входната врата и страничните прозорци. Зидарията е клетъчна от типа, прилаган през XV и XVI век в монументалните османски градежи. Това показва, че строителите са били от онези многобройни българи, издигали обществени и култови сгради из Османската империя през най-съзидателните й векове.
По-късно през XVII - XVIII век, когато манастирът бил във възход, църквата била разширена на запад с по-масивно засводено пространство. А през XIX век бил добавен и паянтов притвор. През цялото османско средновековие Кукленският манастир бил духовно и художествено средище на българи­те. Още през XVI век в него било основано килийно училище. Постепенно се формирала група от вещи граматици - калиграфи и художници, като Йеромонах Анани, Кръстьо Грама­тик и най-способния от тях Сидор.
До преди петдесетина години внушителни двуетажни жилищни корпуси, строени между XV и XIX век, са ограждали дворното пространство от трите му страни. Днес са оцелели само източното и отчасти северното крило. Изключително ценен за нашата архитектурна история е източният корпус, защо­то е единствената в България запазена манастирска сграда от XV век.

Местоположение:

Куклен е град в Южна България, административен център на община Куклен, Област Пловдив. Манастирът се намира на около 2 км. на югозапад от Куклен, в дела Чернатица на Западните Родопи. Куклен от своя страна отстои на около 8км. западно от Асеновград и на около 15 км. южно от Пловдив. Отбивката за Кукленския манастир е от с. Куклен - при движение по главната улица на селото от Пловдив вдясно има указателна табела. Пътят от селото до манастира е изцяло обновен от декември 2007 до август 2008г. с помощта на Европейския съюз и в момента е в идеално състояние.


Тагове:   манастир,   рог,


Гласувай:
6
0



1. ivana59 - Проектът "Чудесата в храм...
06.08.2009 10:21
Проектът "Чудесата в храма" е много хубава инициатива, дано стигне до повече хора.

Благодаря!
цитирай
2. dorichela - Много е красиво там. Едно време съм ...
07.08.2009 15:18
Много е красиво там. Едно време съм спала в този манастир..... Мисля,че сега не дават обаче...
Но и аязмото в близост и самият манастир са много посещавани. Видях болни хора, които полагат веригата и лекуват болките си с нея.
цитирай
3. анонимен - кой умира в манастира?
08.02.2011 19:44
В манастира не умира Мария както пише по-горе в текста ,а майка й-Караиваница.Мария се хвърля от скала подгонена от турски преследвачи.
Иван КЪНЧЕВ
цитирай
4. mitkaloto - Красиво място.Ще го посетя.
26.09.2011 14:15
Красиво място.Ще го посетя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cudo
Категория: Хоби
Прочетен: 1166570
Постинги: 79
Коментари: 444
Гласове: 3460
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Любим линк
2. Наука, изкуство, хоби, бизнес Приятелската обич казва: "Ако някога се нуждаеш от нещо, аз ще съм тук"
3. Раннохристиянската базилика край село Лютиброд
4. Любим линк
5. muzika
6. Любим линк
7. Приказката не свършва дори и тогава, когато Героите спрат да Вярват в нея, защото има Надежда щом Сърцето все още Тупти!
8. Бързо, ефикасно и безопасно! Независимо дали Вашето Ранчо е 500кв/м или Хасиендата Ви е 20 кв/м, няма проблем, Джеронимо е насреща.
9. блогът на Мина
10. Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти.
11. По дрехите посрещат, а по визитката запомнят. Всеки ден средно се срещаме с четирима непознати. За някои от нас, тези срещи са голям шанс да намерям нови полезни контакти. При тези същите срещи, вече се е превърнало в ритуал обмяната на визитни картички.
12. Да спасим шест годишният републикански шапион по карате на България
13. Бизнесът ми носи 4 000 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
14. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска " /Притч.21:1/