Кога забравихме Кой сме? Този въпрос възниква всеки път, когато се докоснем до някой изоставен храм, без свещеник, без богослужение, без богомолци, потънал в руини.  Въпросът е по-скоро риторичен, но в него често се преплитат стотици човешки съдби.
Всеки народ и разбира се отделен човек си има  момент на объркване, отчаяние, загуба на пътя, в който се обръща назад, уплашен от ставащото с него и търсейки причините, се оглежда наоколо, за да намери виновните. Започва да обвинява всички и всичко, сипе хули и обвинения, вади чужди кирливи ризи, тръби до небето за нечии прегрешения, само и само за да заглуши съвестта си и да спре надигналия се вой в душата му, който обвинява единствено него самия. Когато гордостта заглуши всички други гласове и самонадеяността яростно разхвърля на разни посоки всички разумни доводи, бранейки честта на единствено почитаното Его, тогава започва рушенето и умирането.

Именно за това, паметта преди нас не бива да се губи. Трябва да сме будни, за да не оставяме времето да отмие причините за падението и промяната в хората и да не можем вече да различаваме пътищата, които ни предстои да извървим. Именно затова и трябва да Да спасим старите си църкви!

Аз щях да бъда уволен от Армията, само заради това че съм ходил на Великден.

Ако бях казал нещо срещу социализма, нямаше да е такова прегрешение

И ето го резултата от липсата на християнските добродетели - разрушено семейство, ниска раждаемост, наркомания, проституция и престъпност

ЗДравейте, бихте ли се съгласили да публикувате интересните си статии в православния сайт Достойно есть ?! Така повече хора ще могат да ги прочетат. Пишете ни на нашата поща: dostoinoest.com@gmail.com и посочете, че сте авторът на този блог, ще ви направим авторски акаунт и ще ви изпратим пълни инструкции, как точно се публикува. Ако ви затруднява публикуването, ние ще го прави вместо вас, от ваше име. Помислете и ни пишете, ще очакваме с нетърпение. Поздрави за хубавия блог и Бог да ви пази!