Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
27.08.2009 08:46 -
Чудото на "Радост на Всички Скърбящи"
5 август 2005 г., петък. Късният следобед на тази дата остана в паметта на десетки и стотици велинградчани със спомена за огромната водна стихия, връхлетяла къщи и улици и за броени минути заличи създавано с години. След продължителен проливен дъжд, непомнен досега, на Община Велинград са нанесени изключително тежки поражения върху цялата й територия, прекъснати са всички пътни и жп връзки със съседните общини, с изключение на пътя Велинград—Батак—Пещера. Поради скъсани мостове и многобройни свлачища е блокиран достъпът до 19 населени места, които нямат захранване със стоки от първа необходимост. Прекъснато е ел. захранването в 15 населени места. Може да продължим списъка на сериозните поражения, които стихията е нанесла тук с отнесени мостове и премостващи съоръжения, повредени пътища и улици, огромни свлачища, разрушени и наводнени къщи, на места прекъснато водоснабдяване, затлачени ливади и градини.
Само месец и половина преди това, на 23 юни 2005 г. в същия квартал, край историческата Чепинска река, Триадицкият епископ Фотий положи основния камък на нов църковен градеж — храм в чест на Пресвета Богородица и Нейната чудотворна икона „Радост на всички скърбящи". Полагането на основния камък съвпадна с подвижния празник на иконата, постановен от светата Църква в четвъртъка след празника Петдесетница. Дареното за бъдещия храм място се намира на ниския бряг на реката, само на двайсетина метра от коритото й, в югозападния ъгъл на парцела издигнаха и малък дървен параклис „Радост на всички скърбящи", за да може наред с веществения строеж на храма да върви и молитвения градеж на душите. Скоро след това бяха изкопани и излети основите на бъдещия храм. Макар и с твърде скромни средства, работата потръгна, но затова пък с голямо желание, вяра и любов към Бога и Божията Майка. На такъв етап от строителството, Велинград бе застигната от описаното страшно бедствие точно на 5 август нов стил, деня в който се падаше второто годишно празнуване на чудотворната икона „Радост на всички скърбящи".
И така в този ден Божията Майка показа дивното Си небесно покровителство над параклиса „Радост на всички скърбящи" и над мястото, посветено на Нея. По-надолу поместваме свидетелството на Билян Желязков, участник в строителството и очевидец на наводнението и на чудото, случило се с параклиса в квартал Чепино. Ето какво разказва той:
„На 5 август се прибрах от работа. Към 18 ч. се приготвих да отида до параклиса и в този момент баба се обади със страшната новина за евакуиране на кв. „Чепино", защото се очаква голямо наводнение. Тогава се сетих за параклиса, който се намира на двайсетина метра от реката. Тръгнах веднага.
Когато пристигнах, първо отидох до реката — тя бе мътна и нивото й бързо се увеличаваше. Влязох в параклиса и се помолих. В това време пристигна полицията и ми каза да се махам, защото по реката идва 3—4 метрова вълна, която влачи 100 куб. м. трупи. Предупредиха ме, защото сме непосредствено до реката. Нямах време за нищо, запуших шахтите и пак отидох до реката, а тя се бе покачила с 1,5 метра. Обадих се на енориашите да се молят. Полицията идва втори път да ме гони. След това дойдоха и жени от енорията и започнахме да изнасяме нещата от параклиса. Имаше доста хора, които ни познаваха, но само гледаха как жените прехвърлят всичко през оградата. Неочаквано се появи мъж, когото не познавам, поиска ключа от колата, за да я докара, тъй като тя бе настрани. Натоварихме всичко и потеглихме. Непознатият човек ми обясни откъде да премина и после вече не го видях.Закарах жените и се върнах обратно, но пътят беше вече залят. Оставих колата на 500 метра от параклиса и тръгнах пеш през водата. Хората викаха по мене, но аз вървях. От небето се сипеха дъжд и гръмотевици. Когато стигнах параклиса, не повярвах на очите си. На 10-15 метра пред параклиса водата се бе разделила и го заобикаляше, без да влиза вътре, сякаш някой бутваше водата встрани. Прескочих оградата. Имах малка иконичка на Божията Майка „Радост на всички скърбящи", на която бе празник същия ден; не зная защо, но я оставих на прозорчето. Тръгнах си, часът беше 21. Вкъщи се свързах с отец Валентин, който ме успокояваше, но към 23 ч. се очакваше втора, по-голяма вълна. Едва изчаках утрото и тръгнах. Гледката по пътя беше грозна и отчайваща: наводнени и съборени къщи, 50-60 см кал, на места асфалтовата настилка бе обърната обратно, дърводелските цехове около параклиса залети с вода — отчайващо! Наближих мястото, зърнах кръстчетата на параклиса, и се успокоих. Когато наближих, не можах да повярвам на очите си: в двора нямаше вода, всичко си беше на място, около нашите врати нямаше нито кал, нито дървета, бе напълно чисто." Техническо лице, посетило по-късно мястото, не можеше да скрие изумлението си: от източната страна на параклиса реката прави завой. Там тя се е разляла към по-ниския бряг, на който се намира параклисчето.
Мнението на специалистите
Естествено е било водата, влачеща дървета, камъни и кал, да залее целия парцел и да унищожи или поне силно да повреди параклиса и помощната постройка, изградени от гипсокартон. Но водната стихия макар, че се е носела точно срещу южната ограда на парцела, на близко до нея се е раздвоила и го е обтекла от изток и от запад. Откъм изток оградата е спряла нахлуването й в мястото, но откъм запад оградата е по-ниска и с 4—5 метрово прекъсване за входни врати, така че неизбежно е следвало водата със сила да проникне оттам. Вместо това стихията е предпочела да се изкачи по намиращия се по-нависоко асфалтов път, оставяйки върху оградата на отсрещния парцел тъмни следи на височина около метър!
Ако от тях се прекара хоризонтална линия към коритото на реката, човек ще се убеди, че но физическите закони почти целият параклис би следвало да се окаже залят. Но невидима сила е оградила късчето земя с параклиса, посветен на Божията Майка и на Нейната икона „Радост на всички скърбящи", и сред страшната стихия то е останало невредимо като някакво островче на спасението в този край, напоен с кръвта на безброй останали докрай верни на Христа наши предци!
Местоположение
Велинград е разположен в центъра на Чепинската котловина, в най-хубавата част на Западните Родопи. Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят,че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак- водачът на въстаналите роби в древния Рим. Пазарджик се намира на 49 км североизточно от Велинград, а Пловдив на 85 км. Разстоянието между София и курорта е 133 км.
На 31 км северно е гара Септември - от нея започва теснолинейна линия за Велинград. Чрез железопътна линия и шосе курортът е свързан на север със Септември и Пазарджик, на изток с Ракитово, Батак, Пещера и Доспат, на запад през Юндола и Куртово с високопланинската олимпийска база "Дружба", както с Юндола и Якоруда, а на юг със Сърница. Добре маркирани пътища отвеждат до десетки исторически и природни обекти, даващи за приятен отдих и отмора.
Само месец и половина преди това, на 23 юни 2005 г. в същия квартал, край историческата Чепинска река, Триадицкият епископ Фотий положи основния камък на нов църковен градеж — храм в чест на Пресвета Богородица и Нейната чудотворна икона „Радост на всички скърбящи". Полагането на основния камък съвпадна с подвижния празник на иконата, постановен от светата Църква в четвъртъка след празника Петдесетница. Дареното за бъдещия храм място се намира на ниския бряг на реката, само на двайсетина метра от коритото й, в югозападния ъгъл на парцела издигнаха и малък дървен параклис „Радост на всички скърбящи", за да може наред с веществения строеж на храма да върви и молитвения градеж на душите. Скоро след това бяха изкопани и излети основите на бъдещия храм. Макар и с твърде скромни средства, работата потръгна, но затова пък с голямо желание, вяра и любов към Бога и Божията Майка. На такъв етап от строителството, Велинград бе застигната от описаното страшно бедствие точно на 5 август нов стил, деня в който се падаше второто годишно празнуване на чудотворната икона „Радост на всички скърбящи".
И така в този ден Божията Майка показа дивното Си небесно покровителство над параклиса „Радост на всички скърбящи" и над мястото, посветено на Нея. По-надолу поместваме свидетелството на Билян Желязков, участник в строителството и очевидец на наводнението и на чудото, случило се с параклиса в квартал Чепино. Ето какво разказва той:
„На 5 август се прибрах от работа. Към 18 ч. се приготвих да отида до параклиса и в този момент баба се обади със страшната новина за евакуиране на кв. „Чепино", защото се очаква голямо наводнение. Тогава се сетих за параклиса, който се намира на двайсетина метра от реката. Тръгнах веднага.
Когато пристигнах, първо отидох до реката — тя бе мътна и нивото й бързо се увеличаваше. Влязох в параклиса и се помолих. В това време пристигна полицията и ми каза да се махам, защото по реката идва 3—4 метрова вълна, която влачи 100 куб. м. трупи. Предупредиха ме, защото сме непосредствено до реката. Нямах време за нищо, запуших шахтите и пак отидох до реката, а тя се бе покачила с 1,5 метра. Обадих се на енориашите да се молят. Полицията идва втори път да ме гони. След това дойдоха и жени от енорията и започнахме да изнасяме нещата от параклиса. Имаше доста хора, които ни познаваха, но само гледаха как жените прехвърлят всичко през оградата. Неочаквано се появи мъж, когото не познавам, поиска ключа от колата, за да я докара, тъй като тя бе настрани. Натоварихме всичко и потеглихме. Непознатият човек ми обясни откъде да премина и после вече не го видях.Закарах жените и се върнах обратно, но пътят беше вече залят. Оставих колата на 500 метра от параклиса и тръгнах пеш през водата. Хората викаха по мене, но аз вървях. От небето се сипеха дъжд и гръмотевици. Когато стигнах параклиса, не повярвах на очите си. На 10-15 метра пред параклиса водата се бе разделила и го заобикаляше, без да влиза вътре, сякаш някой бутваше водата встрани. Прескочих оградата. Имах малка иконичка на Божията Майка „Радост на всички скърбящи", на която бе празник същия ден; не зная защо, но я оставих на прозорчето. Тръгнах си, часът беше 21. Вкъщи се свързах с отец Валентин, който ме успокояваше, но към 23 ч. се очакваше втора, по-голяма вълна. Едва изчаках утрото и тръгнах. Гледката по пътя беше грозна и отчайваща: наводнени и съборени къщи, 50-60 см кал, на места асфалтовата настилка бе обърната обратно, дърводелските цехове около параклиса залети с вода — отчайващо! Наближих мястото, зърнах кръстчетата на параклиса, и се успокоих. Когато наближих, не можах да повярвам на очите си: в двора нямаше вода, всичко си беше на място, около нашите врати нямаше нито кал, нито дървета, бе напълно чисто." Техническо лице, посетило по-късно мястото, не можеше да скрие изумлението си: от източната страна на параклиса реката прави завой. Там тя се е разляла към по-ниския бряг, на който се намира параклисчето.
Мнението на специалистите
Естествено е било водата, влачеща дървета, камъни и кал, да залее целия парцел и да унищожи или поне силно да повреди параклиса и помощната постройка, изградени от гипсокартон. Но водната стихия макар, че се е носела точно срещу южната ограда на парцела, на близко до нея се е раздвоила и го е обтекла от изток и от запад. Откъм изток оградата е спряла нахлуването й в мястото, но откъм запад оградата е по-ниска и с 4—5 метрово прекъсване за входни врати, така че неизбежно е следвало водата със сила да проникне оттам. Вместо това стихията е предпочела да се изкачи по намиращия се по-нависоко асфалтов път, оставяйки върху оградата на отсрещния парцел тъмни следи на височина около метър!
Ако от тях се прекара хоризонтална линия към коритото на реката, човек ще се убеди, че но физическите закони почти целият параклис би следвало да се окаже залят. Но невидима сила е оградила късчето земя с параклиса, посветен на Божията Майка и на Нейната икона „Радост на всички скърбящи", и сред страшната стихия то е останало невредимо като някакво островче на спасението в този край, напоен с кръвта на безброй останали докрай верни на Христа наши предци!
Местоположение
Велинград е разположен в центъра на Чепинската котловина, в най-хубавата част на Западните Родопи. Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят,че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак- водачът на въстаналите роби в древния Рим. Пазарджик се намира на 49 км североизточно от Велинград, а Пловдив на 85 км. Разстоянието между София и курорта е 133 км.
На 31 км северно е гара Септември - от нея започва теснолинейна линия за Велинград. Чрез железопътна линия и шосе курортът е свързан на север със Септември и Пазарджик, на изток с Ракитово, Батак, Пещера и Доспат, на запад през Юндола и Куртово с високопланинската олимпийска база "Дружба", както с Юндола и Якоруда, а на юг със Сърница. Добре маркирани пътища отвеждат до десетки исторически и природни обекти, даващи за приятен отдих и отмора.
Чудеса, които потресли Дамаск и Саудитск...
Видове прием и цени в СБР в гр. Кюстенди...
Подписвайте Клетвата на Държавния Патриа...
Видове прием и цени в СБР в гр. Кюстенди...
Подписвайте Клетвата на Държавния Патриа...
Следващ постинг
Предишен постинг
бях чувала само за това, но така образно разказано направо ми се изправи косата, това също е чудесно за проекта на Джулия, обади й се.
цитирайЕТО СЕГА ГО ПРОЧЕТОХ И УВЛЕКАТЕЛНО И ДОКОСВАЩО И БЛАГОДАРЯ И ГО КАЧВАМ
БЛАГОДАРЯ НА КАС ЗА КОМЕНТАРА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайБЛАГОДАРЯ НА КАС ЗА КОМЕНТАРА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
3.
cocolina -
Тук при нас, в Пловдив, в църквата "Възнесение Господне" до Военна болница
28.08.2009 10:02
28.08.2009 10:02
Има такава икона и служба всяка сряда. Аз също съм свидетел че прави чудеса. Поздрави за начинанието! Човек има нужда от доказателства за чудесата, сякаш във всеки един от нас дреме по един Тома. А и популяризираш храмовете и човек знае къде да ги потърси по този начин.
цитирайМного интересно cocolina, бих желал да разбера малко повече за тази църква? За да отида и събера информация от кондика на храма и за нея. Ще е възможно ли, да ми кажеш адреса на църквата и ако имат телефон?
цитирайЩе ти дам инфо, както и за интересни неща свързани с нея.
цитирай:)
цитирайТърсене
Блогрол
1. Любим линк
2. Наука, изкуство, хоби, бизнес Приятелската обич казва: "Ако някога се нуждаеш от нещо, аз ще съм тук"
3. Раннохристиянската базилика край село Лютиброд
4. Любим линк
5. muzika
6. Любим линк
7. Приказката не свършва дори и тогава, когато Героите спрат да Вярват в нея, защото има Надежда щом Сърцето все още Тупти!
8. Бързо, ефикасно и безопасно! Независимо дали Вашето Ранчо е 500кв/м или Хасиендата Ви е 20 кв/м, няма проблем, Джеронимо е насреща.
9. блогът на Мина
10. Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти.
11. По дрехите посрещат, а по визитката запомнят. Всеки ден средно се срещаме с четирима непознати. За някои от нас, тези срещи са голям шанс да намерям нови полезни контакти. При тези същите срещи, вече се е превърнало в ритуал обмяната на визитни картички.
12. Да спасим шест годишният републикански шапион по карате на България
13. Бизнесът ми носи 4 000 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
14. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска " /Притч.21:1/
2. Наука, изкуство, хоби, бизнес Приятелската обич казва: "Ако някога се нуждаеш от нещо, аз ще съм тук"
3. Раннохристиянската базилика край село Лютиброд
4. Любим линк
5. muzika
6. Любим линк
7. Приказката не свършва дори и тогава, когато Героите спрат да Вярват в нея, защото има Надежда щом Сърцето все още Тупти!
8. Бързо, ефикасно и безопасно! Независимо дали Вашето Ранчо е 500кв/м или Хасиендата Ви е 20 кв/м, няма проблем, Джеронимо е насреща.
9. блогът на Мина
10. Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти.
11. По дрехите посрещат, а по визитката запомнят. Всеки ден средно се срещаме с четирима непознати. За някои от нас, тези срещи са голям шанс да намерям нови полезни контакти. При тези същите срещи, вече се е превърнало в ритуал обмяната на визитни картички.
12. Да спасим шест годишният републикански шапион по карате на България
13. Бизнесът ми носи 4 000 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
14. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска " /Притч.21:1/