Като казах живи и здрави дълги години, се сетих за разговора с една циганка, който имах нещастието да проведа онзи ден, докато чаках на спирката. До мен седеше жена, която запали цигара. Към спирката се приближи кашлящата и мърлява циганка, която каза на жената до мен да се „разкара”, защото пречела. После добави: „Дай една цигара, ма!” и го украси с цветиста псувня. Жената до мен се направи, че не я чува или забелязва, сви се в ъгъла на пейката и не отговори нищо. В този момент просто „изтрещях”. Да, „изтрещявам” е най-подходящият глагол, който бих могла да използвам, за да охарактеризирам  състоянието си в онзи момент. Падна ми пердето. Вдигна ми се кръвното. Учести ми се пулсът. И не беше само репликата на циганката, което ме афектира. Реакцията на жената с цигарата ми подейства дори по-силно. Дотолкова вече сме свикнали да ни унижават, че естетвените ни реакции са се изкривили. Ние сме се изкривили, свили, прегърбили! Страх ни е. Страх ни е да се защитаваме, когато ни нападат..цигани и не само. Страх ни е да вдигнем глава и да покажем, че никой няма право да ни унижава, псува, ограбва, бие, обижда. Обърнах се към циганката и й казах да млъква и да не е посмяла да изпсува още веднъж пред мен (и не само). Идваше ми да набия и нея, и жената с цигарата, стояща до мен. След репликата ми, отправена към нея, циганката малко се сепна. Мисля, че не очакваше такава реакция. Започна да ми мърмори, че тя не псувала нас, а си псувала София, защото била гадно място. Ами, още по-зле, казах си. Попита дали София ми харесвала, а аз се подведох и направих грешката да продължа да споря с неграмотни и неадекватни хора...толкова бях бясна, че не можех да се спра.

Последвалият разговор засегна философско-етични теми като бог, божието наказание и провидението. Според опонентката ми бог обичал циганите и мразел българите. Затова, каза тя, българите умират, а циганите – не. Е, как ще умират циганите?! Нали живеят без „вредни храни”. Не работят, няма стрес, не се измъчват от холестерол и високо кръвно, каквото аз вдигам винаги, когато се сблъскам с тяхното нахалство и безпардонност и арогантност.  Дори, когато пиша тези редове, съм качила пулса си на 100 удара в минута, а за човек с ниско кръвно, в момента съм като хипертоник пред инсулт .

Не подминахме и социлно-битови теми като това как циганите ядели от кофите, защото били бедни, а ние „лошите българи” не им даваме нищо.  Затова и циганите крадат и ще крадат. Това за кражбите от бедност е любимият аргумент – оправдание на циганското мнозинство (sic!) у нас. Чуя ли го и ми идва да се застрелям от потрес. Умът ми не може да го побере. Идва ми да хвана сопата и да ги подкарам всичките. Писнало ми е неграмотни индивиди, които НЕ говорят български език, БЕЗ умения или занаят, БЕЗ образование, БЕЗ трудови навици, БЕЗ възпитание и очевидно, БЕЗ българско самосъзнание да ме рекетират, изнудват, зплашват и изискват да им дам нещо, което според тях, им принадлежи по право. И искам да зная защо тези хора, които ни заплашват всеки ден публично, че ще ни грабят, не са в затвора... Ако не им се даде, ще си го вземат сами със сила! „Дай една цигара, ма!”, нали така беше? Една цигара, един кабел, една кокошка…Е, нали са гладни, имат право да изискват и взимат от нас и от държавата.

Не мога да разбера две неща. Искам някой циганин да ми обясни как така, хем очевидно те не се смятат за част от нас, за българи ( „вие българите” срещу „ние циганите”), хем изискват от българската държава да се грижи за тях и да ги храни и издържа? Алогизъм! Едва ли някога ще получа адекватен отговор на този въпрос . Но и не разбирам и българите, които се свиват в палтото си в ъгъла на пейчицата и търпят да ги мачкат и псуват. Стигнали сме дотам, че сме позволили да се чувстваме гости в собствената си страна. Станете, кажете нещо, извикайте, скарайте се, защитете се, по дяволите! Дайте знак, че сте живи!

Еднакво мразя и нахалството и страха. Това, което ускорява пулса ми най-много обаче, е чувството на безсилие, чувството, че каквото и да кажа или напиша, нищо няма да се промени и никой няма да го чуе. Всеки само ще кимне разбиращо. Но все пак ще го напиша: Моля ви, не оставяйте наглостта и несправедливостта да ви побеждават!