Убийствата и медиите винаги са вървели ръка за ръка. Някои от най-големите и най- провокативни журналистически материали и книги, идват от тъмният и смущаващ свят на насилие.

Едно ужасно престъпление може да стане стимул за кариерата на даден автор. Типичен  пример за това явление е амбициозният политически журналист Робърт Грейсмит, който е работил като  младши служител в San Francisco Chronicle, когато се заема да изследва нерешените "Зодиак убийствата".  Това  му носи международна слава и издава книга, по-късно филмирана и в холивуд .


Жаждата за този вид слава и признание , обаче, може да бъде опасно. Най- забележителният пример за това е полският криминален автор Кристиан Бала. 
Писател, който впечатлен от ужасяващо убийство го "вгражда" в скандалният бестселър "Амок".


Книгата представлява микс от бритални философски разсъждения и обрисува бита на дузина скучаещи интелектуалци, дирещи бягство от отегчението в дрогата, алкохола и сексуалните преживявания. Автора Бала твърди, че историята в романът му е базирана  на журналистическите публикации в медиите за убийството на полски бизнесмен, чийто разчленен труп бил открит в река Одер близо до град  Вроцлав на 17 декември 2000 г. Гледката едва ли е била от най-приятните - по труоа ясно се откроявали следите от изтезаванията, а ръцете били привързани към примка около врата. Предприемачът  е притежател на  сравнително малка рекламна агенция. Хората познаващи го, недоумяват как уважаваният и успял бизнесмен  е сполетян  от подобна ужасна участ.


Следствието стига до задънена улица, липсва мотив.  Единствената улика са  имейли, пратени до властите от интернет кафенета в Индонезия и Южна Корея. В тях престъплението е наречено "перфектно".  След цели пет години в полицията се получава  странно телефонно обаждане. Анонимен глас подхвърля идеята полицайте да обърнат внимание  на публикувания през 2003 г. бестселър "Амок".
Полицейски началник Яцек Вроблевски остава смаян, прелиствайки романа в него той намира описание на специфичните детайли за начина, по който е извършено престъплението. Факти известни единствено на полицията и на извършителя.
Разследването отново набира скорост, оказва се, че убития е приятел на екс съпругата на Бала. Автора е задържан. По-късно писателят ще сподели, че по време на следствието е бил пребит.

По късно той разказва, че ченгетата знаели книгата му наизуст и цитирали  отделни части. Държанието им било все едно че  романът е автобиография, а не плод на развинтената му фантазия, казва Бала.  Феновете му са доста и в интернет  призовават за "бързо освобождаване на невинния писател".

Кристиян Бала се оправдава пред полицията, че бил събрал ценната информация за творбата си  от медиите и ползвал въображението си, за да допълни липсващото.


"Амок" е фикция. Въпреки че езикът на моменти е доста брутален, става въпрос само за интелектуален труд", твърди авторът.


Властите не са убедени в алибито му, но скоро го освобождават заради липсата на улики. Не след дълго инспектор Вроблевски бива взет на подбив от местната преса. Това го амбицира допълнително да продължи със следствието. И поема по следата. Скоро разбира, че Бала, е опитен водолаз и е бил в Южна Корея и Индонезия, за да се гмурка. Воаяжът му до екзотичните дестинации е тъкмо по времето, когато са изпратени имейлите. Следователите разбират и, че обвиняемият е продал мобифон - идентичен с този на жертвата, четири дни след убийството.



Писателят минава, по собствено желание, на детектор на лъжата. Теста е преминат  успешно, но от полицията се съмняват в искреността му.  На процеса заподозреният дава подробно обяснение за всеки уличаващ факт. Защитника му пледира, че делото е косвено "като сюжет на роман". Екссъпругата на Бала свидетелства срещу него,  че се бъркал в личният и живот даже след раздялата.

Дали това ще бъде достатъчно, за да се докаже, че авторът на "Амок" е имал мотив да извърши убийство, да го опише в романи или ще се окаже, че Бала е просто прилежен събирач на вестникарски изрезки.