Село Козаревец, област Велико Търново – насред поляна, до никъде водещ път, стърчи каменен стълб.

Той не е отбелязан на карти. Не фигурира в архивите. Не е част от официален археологически обект.
Но хората от селото го познават. И се страхуват от него.

🪨 Появил се "от нищото"

През пролетта на 1998 г. местни овчари за първи път съобщават, че на хълм близо до селото „се е появил камък, какъвто не е имало преди“. Стои сам, висок около 2,5 метра, покрит със зелен мъх.
Според тях предната седмица там не е имало нищо. Следващата – стълбът е там. Без следи от тежка техника. Без копано. Без следа.

🔁 Изчезващото присъствие

Странното започва, когато хора започват да казват, че понякога стълбът го няма. Просто изчезва.
Селски тракторист разказва, че го е търсил, за да го покаже на син си – но поляната била празна. На следващия ден – там отново бил.

С времето се оформя легенда: монолитът "се показва само на онези, които трябва да го видят".
А на останалите – дава сънища.

🧠 Гласовете в мъглата

Жени от селото споделят за "сънища с фигура, която говори от светлина".
Веднъж, мъж от Плевен, дошъл да пренощува в кола до обекта, се прибира на следващия ден… с пълна амнезия за нощта. Единственото, което си спомнял, било изречението:

„Когато Земята отново запомни себе си, ще се върнем.“

🕳️ Камерата, която засече изчезване

През 2020 г. ентусиаст от Велико Търново поставя камера-капан с датчик за движение срещу монолита.
Когато преглежда кадрите – през нощта монолитът буквално се "размива", пикселизира и изчезва за няколко часа. После – пак е там. Без промяна в сенките на дърветата наоколо.

„Това не е обелиск. Това е маяк. Само не знаем за кого е сигналът.“
– Думи на местен старец, с когото никой не говори… от години

📌 Следващ епизод:

Гробницата на вампира в Созопол – защо заковаха сърцето с желязо

Според мен стълбът се намира на трудно място и трактористът първо не е могъл да го намери,а после случайно е попаднал на него. Имал съм такъв случай с една каскада от 7 планински водопада,най-високия от тях е 10-12 метра. Търсихме ги веднъж 7 души и не можахме да ги намерим а накрая,докато другите слизаха вече надолу,аз ги видях случайно от едно връхче в далечината,но нямаше с какво да ги снимам!

След 2-3 години отново тръгнахме натам и съвсем случайно уцелихме разклона на пътеката в тъмната гора,та някак се добрахме до долния им край,но нагоре не можахме да отидем- нямахме алпинистка техника. В следващите няколко години още 2-3 пъти ги търсихме,но не ги намерихме- само единия път попаднахме на горния им край но не можахме да се спуснем към долния,който е много по-атрактивен. Постоянна пътека за натам няма- местните хора ги знаят на теория,но повечето не са ги виждали никога и не могат да ги намерят...