Прочетен: 2782 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2010 13:05
6
ДЕТСКИЯТ ДОМ
Голям успех на нашето село е построяването на децкидом. Голяма двуетажна слънчева постройка в парцела на Цено Сираковски.
Тук децата почиват, забавляват се и получават храна. Децата престояват целодневно или за цялата седмица.Така родителите се освобождават за по-лека работа. Директор е учителката Илиянка Арсова. Издръжката е от ТКЗС и съвета. Около дома има цветна градина и разни приспособления за игра на децата.
НАРОДНОТО ЗДРАВЕ
В периода на народната власт, здравеопазването в селото бележи развитие и успех. В здравниядом работи : лекар, зъболекар, фелдшер, сестра, акошерка, шофиор с линейка и санитар.
Старият бикарник е пригоден за децка и женска консултация. Здравния дом има кабинет с малка аптека, чакалня, превързочна, зъболекарски кабинет и родилни легла. Здравната служба се посещава от градски консултанти и методическо ръководство от Бяла Слатина – болницата.
По времето, когато д-р Христо Христов - Байков е окръжен лекар, а д-р Марин Маринов (Кременски) е завеждащ УНГ отделение в град Станке Димитров (Дупница), през летните ваканции д-р Маринов извършва операции на сливици и полипи. В помощ е очастаковия лекар и целия персонал. Разрешение се взема и от окръжния лекар и съгласие от месното ръководство. Д-р Маринов донася инструменти, стерилен материал и опойващи вещества. Д-р Йонов подбира пациентите и прави част от изследванията. Някои от изследванията се правят в Бяла Слатина. За тези, които има някакво съмнение за усложнение се оказва помощ на легло в Станке Димитров. Там идват и тези, които имат нужда от по-големи операции на синуси, уши и др. Едва ли в здравната изстория на Попица ще се случи някога подобно нещо. Това става възможно само на основата на старата дружба между д-р Христов, д-р Маринов и кмета Александър Върбанов, чийто деца също бяха оперирани. Това е възможно само в едно социалистическо общество, където медицинската помощ е безплатна.
Не са връщани пациенти от съседните населени места Бяла Слатина, Бъркачево, Враняк, Соколаре и Търнак. Правени са по 1-2 оперативни дни с по десетина пациента наблюдавани едно денонощие. Инциденти не е имало.
ЧИТАЛИЩЕТО
След 9-ти септември по решение на партийното ръководство се провежда чиска на читалишната библиотека от “фашиска” литература. Политически писания може да съдържат весниците, списанията и др., но в класическата литература трудно може да се намери политика. Чиската е извършва от Иван Шаека и Йордан Шабански. Голям куп класическа литература и до него голям огън.
Погледне заглавието и веднага се определя кое е за огъня.
Аз “откраднах” две книги, определени за оганя. Едната беше “Куртизанката” от древногръцката поетеса Сафо от остров Лесбос, а другата беше “Екатерина Велика – личен живот”. В нея се разказваше за похожденията на Екатерина. И двете книги са писани преди да е имало фашизъм и комонизъм. Предполагам, че много от изгорените книги не бяха познзти на нашите другари.
“Абе махния, нали е за цар и за любов”- отсече другаря Шабански.
Читалището продължава да е средище на колтура, но има някои нови моменти. Образованата младеж хвана по градовете, където може да се реализира, други намериха работа по заводи и пътуват с рейсове. В селото останаха малко хора, които са заети в селскостопанската работа.Всички категории от млади хора имат по-малко време, за да отделят за читалището.Кинопрожекциите отстраняват нуждата от тетрални представления. Телевизорът навлиза в бита на селянина и той има по-малка нужда от читалището.
Йоло Николов застаря, музиката му се разпадна и вълшебните звуци на Йоловата музика престанаха да събират така често населението. И днес в националния фионд на радиото се съхранява запис на композирания от Йло марш “КЪМ ЗВЕЗДИТЕ”.
Салонът се използва по-често за общоселски събрания, тържества, чествания на важни дати, годишнини и др. Учениците също използват салона за утра и тържества. В салонът се правят свадбени тържества, придружени с богата трапеза, хора и танци, които наподобяват предишните танцови забави.
ОБРАЗОВАНИЕТО
Въведе се безплатно образаование за всеки. Циганчетата навлязоха в училището и започнаха масово да се ограмотяват. Тръгна се към 100% ограмотяване. Науката не вече монопол само за богатите, а стана достъпна и на всички, които имат желание да учат.
По традиция в Попица винаги е имало добри и талантливи учители. Всички те в различна степен допринасят за доброто обучение на стопици среднисти и вишисти, излезли от селото.
След 9-ти септември директори на училището, са били: Йордан шабански, Вълчо Храбров и Александър Върбанов.
Има един период, който непременно трябва да бъде отбелязан Той щастливо съвпада с факта, че ТКЗС започва своя икономически възход и има възможност да се отделят средства за образование. Училището се управлява от Любен Борисов Трифонов – млад, талантлив учител с големи иницативи. Той е подпомогнат от стабилни помощници – за. директорката Велика Йотова и Връбка Рашева. Училището е опитна база на БАН. Това е “златния век” на нашето училище и образователно дело, когато в годините 1960 – 1980 год. нашето училище се издига до национално равнище. Директорът Трифонов е човек с реално изпалними инициативи и достатъчно умен да ги осъществи професионални и авангардно. В това чудесно дело той намира подкрепа от машето месно ръководство. По това време кмет е бившият директор Александър Върбанов.
УЧИТЕЛТ ЛЮБЕН ТРИФОНОВ
Любен Трифонов е роден на 25. 07. 1933 год. в село Боровица – Белограчишко. Завършил е полувише образование математика и физика. Като директор си тоствя основни задачи: програма за подобряване на материално техническата база , правилен подбор на кадрите.
За кратко време са саздадени 12 учебни кабинета; кабинетите и коридорите са облечени с фурнирани плоскости; построява се хранителен блок с кухня; кадето децата закусват и обядват; за практическото убочение на децата са направени работилници за дървобработване с 32 места и металообработване с 18 места – всичко 50 места; отделно има машинно отделение с банциг, абрихт, стругове за дърво и метал и много инструменти. С това се дава възможност на децата да навлязат в нчкои умения и знания, и ако не могат да учат по-нагоре да могат по-лесно да навлязат в живота. Учебните кабинети разполагат с много, модели, схеми, уреди, прожекционни апарати, телевизор и условия за лабораторна работа. Има и други технически средства. Всичко това позволява уроцитеза нови знания да се преподаватлабораторно.
През 1961 год. училището получава грамота от министерството на народната просвета и парична награда от 2 000 лв. (при заплата 100лв.). Училището е провъзгласено за национален първенец, за постигната успехи в учебно-възпитателната работа и саздаване на образцова материално-техническа база. Учителския колектив е още повече насърчен, но и правелно ръководен. В училището е монтирано централно парно отопление, което обхваща и работилниците, хранителния блок и столовата.
Помощ иде и от кмета Върбанов и бирника Цветан Борисов Динов. В годината 1972 училището получава званието “Образцово училище”
Нашето училище е национален първенец през годините: 1974, 1975, 1976, 1977 и 1978. През този период на високо творчество, училището е посетено от 139 учителски колектива от страната и чуждестранни делегации от СССР, ГДР, Монголия, Куба, Дания и др.
В училището спортът добива масов характер, създадени са две големи групи за колеездачи и борба. Тези групи провеждат упражнения и състежания. Отделно е изградено оградено игрище за футбил, тенис и др., в които участват ученици от различни възрасти. Такова бурно и резултатно развитиенашето училище не познава в своята изстория.
Накрая в 1982 год. директорът Трифонов е оскърбен. Като “награда” както той пише ръководството на БКП (Мика Йотова) прмества Трифонов в Бяла Слатина. “ От завист и кариеризъм)” прибавя той.
Така е . Това е резултата от ръководната роля на БКП когато е оглавена от некомпетенти хора. Получава се така, че по-ниско образовани дават пресценка за работата на по-образованите.
За директор на училището е назначена Връбка Динкова (Рашова) бивш замесник директор и партиен секретар на училището …… Тя има известен опит, но не и размаха и инициативата на Трифонов. Инерцията постепенно намалява и се забелязва угасване на звездата на златния период. Много ярък пример за ролята на личноста в изсторията.
УЧИТЕЛВТ ПЕТКО КРЪСТЕВ – ЧИКОЛИЯТА
Музикантите на Петко Кръстев продължават традициите
Учителят по трудово убочение Петко Кръстев – Чиколията е активна и иницативна личност. Той допринася много за развитието на образователното дело в Попица. Чиколията организира духова музика, която взема участие в обществения живот в селото. Той ръководи общинската музика, така допринася за духовното и колтурно развитие на населението. С усилията на Петко се развива материалната и спортна колтура на децата ни: колоездене, борба, футбол, баскетбол и др.
Едва ли някога ще има такъв забележителен възход на образователната система в селото, което е постигнато от директора Трифонов, учителя Петко Кръстев – Чиколията, партийната секретарка и замесник директор Връбка Динкова Рашева.
След 9-ти септември има едно отприщване бентовете на науката и образованието, те стават безплатни и се дава възможност, на тези които се учат и имат талант да поемат пътя към науката. Държавата облекчава жадните за наука със стипендии и други битови придобивки, които позволяват и на бедния да учи, и да бъде полезен на държавата.
Корона на нашата образователна дейност след победата на социализма се явяват нашите деици на голямата наука в различни направления. Появиха се академик – Велчо Иванов Велчев – ботаник и биолог, професор лаорят на Димитровска награда Цоло Вълков Решов – инжинер изобретил специална стомана, която се използва в астронавтиката, проф. д-р Рашо Рашев – невролог, проф.Петър Иванов Велчев – филосов (брат на Велчо) . Всички са братовчеди помежду си с Рашовска кръв, проф. д-р Връбка Обрецова (Даковска) – лабораторен лекар, биохимик, проф. д-р Христо Матеев – физиолог в Москва, професорите : братя Дилови – философ и ветирнарен лекар, доцент д-р Иво Кременски молеколярен генетик.
Авангарен архитект с междонародна извесност е Цветана Савчева Нинова.
Генерал Цветан Георгиев Цоков, полковниците Иван Велчев – брат на Велчо и Петър,
Георги Цанко Георгиев – ветиринарен лекар,
Марин Иванов Маринов (Кременски) – лекар,
Цветан Димитров Дичков &nda
.